Джени, твоят първи роман „Куклите“ току-що излезе в България. Разкажи ни накратко как реши да го напишеш и за какво се разказва.

„Куклите“ с оригинално заглавие Cherry Bomb проследява бързия възход и падение на една тийнейджърска група, в която момичетата получават сделка за милиони долари, години преди да са готови да се справят с последствията. Двете солистки Нина и Роуз са братовчедки и непрекъснато се съревновават помежду си. Борбата между двете се подсилва и от факта, че са имали много различно детство.

Аз работя в музикалната индустрия вече 20 години, първо започнах като публицист, след това като журналист, а съпругът ми е мениджър на турнета. Така че всяка сцена в романа е базирана върху истински сценарий, на който съм била свидетел.

„Куклите“ в голяма степен се фокусира върху музикалната индустрия в Австралия и САЩ. Като музикален журналист ти очевидно знаеш как изглеждат нещата отвътре. Как беше приет романа именно в музикалните среди?

Аз бях наистина дръзка – някои от героите са създадени по действителни лица от музикалния бранш. Един от тях, шефът на музикалната компания, която сключва договор с момичетата, се разпозна в книгата и само ми каза троснато, че се възхищава на хората, които рискуват.

Също така, изпратих копие от книгата на четирима големи австралийски музиканти, които имат дълги кариери и познават добре бранша. Те прочетоха романа и написаха свои рецензии, които използвахме за корицата. Според тях, книгата звучи напълно достоверно.

Главната героиня Нина Дол е неспокоен характер, а също и ненадежден разказвач. Някой беше коментирал, че тя не е човек, когото искаш да срещнеш в реалния живот. Как създаде нейния образ, при нея сякаш таланта и проблемите вървят ръка за ръка?

Не сте ли забелязали, че най-затрогващите, най-интересните артисти имат или психични отклонения, или някаква зависимост, или и двете? Нина е човек, който саботира сам себе си, така че моята водеща стратегия при нея беше, че всеки път, когато се окаже в благоприятна ситуация, тя трябва по някакъв начин да я съсипе. Положителната страна е, че така намира много материал, за да пише трагични песни.

Нина и Роуз са продукт на нашето време и изглеждат обсебени от собствения си имидж. Според теб кое взима превес в днешно време – имиджа или музиката?

Да, те са израснали със социалните мрежи и Нина направо дава урок на читателите как да позират на фотосесии, кой фотоапарат е най-добър за селфита, и т.н. Понякога съжалявам младите групи, че се чувстват задължени непрекъснато да бъдат на разположение в интернет. Това убива мистерията!

„Куклите“ е първият роман със саундтрак, който публикуваме. Как избра песните за него, докато пишеше романа или след това?

Докато го пишех. Темата на съответната песен в определен смисъл пасва на поредното изпитание, през което преминава групата в съответната глава.  А и в много от случаите изпълнителят на песента е повлиял при изграждането на някои от героите в романа.

Ако групата „Долс“ наистина съществуваше, на кой от съвременните артисти или банди щеше да прилича? Кой на съвременната музикална сцена притежава тяхната дива тийнейджърска енергия?

Оригиналното заглавие Cherry Bomb е заемка от една песен на Runaways. Те са били едва на петнайсет, когато са започнали да свирят, да спят с кой ли не и да взимат всякакви стимуланти, докато си проправят пътя към световната сцена. Действието в романа се развива в наши дни, но също леко намигва и към 1990-те и страхотните групи от рода на L7, Babes in Toyland и Hole, които изобщо не се страхуваха да кажат точно това, което мислят. А Нина и Роуз са базирани върху една съвременна банда, но за коя точно става дума, ще отнеса тайната в гроба.

Повечето български читатели сигурно ще се изненадат, че Австралия има своя собствена кънтри музика. У нас кънтри музиката винаги се свързва с Америка. В твоя роман кънтри музиката е представена като център на австралийските традиции. Наистина ли тя е антидот на градския начин на живот, на градската култура?

За секунда си помислих, че България има своя кънтри музика и се изумих. Да, Австралия има своята кънтри музика, която преди беше уникално австралийска – имам предвид, че представляваше много романтичен фолклор, в който се пее за живота в австралийската пустош и за неговите несгоди. В последно време обаче всичко стана по-хомогенно и се американизира – сега се пее основно как да купонясваме, но все още има артисти, които държат високо факлата на „истинското кънтри“.

Добре, според теб, накъде са се запътили „Долс“ в края на романа? Ще успеят ли да овладеят вълната на успеха или ще се разбият в скалите?

О, ще продължат да се движат като повредена кола още малко преди да се взривят. Нашата главна героиня Нина рано или късно със сигурност ще ги накара да излетят от някоя скала. Ако някога напиша продължение, предполагам, че ще ги изпратя на турне като подгряваща група на леля им, която е била голяма звезда през осемдесетте и е на път да направи голямо и успешно завръщане на сцената. Тя е била доста по-голяма бунтарка отколкото „Долс“ някога са се надявали да бъдат.

А ти накъде си се запътила през 2016-а? Работиш ли по нов роман?

Радвам се, че попита, Диана. В момента пиша книга, която е проучване върху проблемите на жените с наркотиците и алкохола. Обикалям клиники за рехабилитация, университети, срещам се с експерти по въпроса. Страхувам се, че и аз вече се считам за експерт в тази област …

Изкушавам се след това да напиша още един „музикален роман“. Когато обикаля с групи по турнета съпругът ми става свидетел на далеч по-откачени неща отколкото аз съм виждала като журналист, така че събирам неговите истории.

И накрая, какво знаеш за България? Какви впечатления, образи и асоциации изплуват в главата ти?

Обожавам хорът „Мистерията на българските гласове“, имам ги на айпода. Известният австралийски музикант Джон Бътлър е от български произход и един от албумите му се казва „Априлското въстание“. И кой може да пропусне чудесния чичо България от детската поредица за „Мечето Падингтън“ Също така знам, че българите кимат за „не“ и клатят глава за „да“, както и че карат екстремно бързо.

Благодаря на издателството, че публикува моя роман в България!