Г-н Рушкоф, „Шок от настоящето“ е една от най-известните ви книги. Преди няколко години за първи път чух термина „дигифрения“ и след това разбрах, че е част от термините, които вие въвеждате в книгата. Кога осъзнахте, че трябва да дадем название на този съвременен начин на съществуване?

Почувствах нуждата да дам име на въпросния феномен, за да можем да го различаваме от понятието „предозиране на информацията“. Хората продължават да гледат към технологиите – нещо извън тяхното същество – вместо да почувстват какво е да си човек, заобиколен от всички тези технологии. Не съм толкова загрижен за информацията, а за човешкото осъзнаване. А и преживяванията в мрежата не са толкова свързани с информацията, а със самото съществуване. Опитваме се да живеем на повече от едно място по едно и също време. Създавам множество версии на себе си, които съществуват на различни места. Думата „дигифрения“ помага на хората да разпознаят проблема и да поклатят глава в знак на съгласие, че разбират точно тази съвременна лудост.

Интернет е сравнително нов феномен като възраст, но вече успя да повлияе драматично върху живота на хората. Какви бяха вашите първоначални очаквания за интернет през деветдесетте години? Какво научихме досега и какво не знаехме тогава?

Моите първоначални очаквания в началото на деветдесетте бяха за едно дълбоко надграждане на човешкия опит. Вярвах, че ще започнем да гледаме на себе си като на част от един голям, колективен мозък. Онова, което не знаехме тогава и нямаше как да знаем е, че търговските и бизнес сили ще превземат мрежата. През 1990-те не беше позволено мрежата да се използва за бизнес, беше срещу правилата. Интернет беше сигурно убежище. Всеки трябваше да подпише декларация, че няма да използва мрежата за друго, освен за проучвания. Предложиха безплатен интернет на компанията AT&T и те отказаха. Ето до каква степен интернет не беше комерсиален.

Така че, ако вземеш една супер силна технология и след това я предадеш на компаниите, които се опитват да извлекат пари и стойност от хората чрез всички необходими за целта средства, без оглед на общата цел за оцеляване на видовете, какво може да се очаква?

„Шок от настоящето“ излиза през 2012 година и все още звучи абсолютно актуално към днешна дата. Дали вече сме привикнали към живота във вечното настояще?

Ние в САЩ се опитваме да се справим с феномена Доналд Тръмп. А това е челна атака на шока от настоящето. Хората започват да губят своето чувство за последователност. Забравят ужасното нещо, което е направил вчера, защото днес е направил нещо също толкова ужасно. Сякаш сме попаднали в странен затвор за военнопленници или в експеримент с психологически изтезания. Това е един много по-лош шок от настоящето от този, който аз описвам в книгата – въпреки че функционира по същия начин.

Така че, докато в книгата се говори най-вече за начина, по който дигиталната медийна среда срина времето, то сега този срив се случва навсякъде. Затова книгата наистина дава обяснение за момента, в който се намираме точно сега. Щеше да е невъзможно да я напиша сега, защото вече стигнахме твърде далеч. Но тази книга беше написана в последния момент, когато още можехме да направим различен избор.

В момента живеем в тийнейджърските години на XXI век. Какви са вашите впечатления от младите хора, които растат сега? Дали е лесно да си „милениъл“?

Така наречените „милениъли“ вече са на по 20, 30 години. За тях не е толкова трудно. Но за тийнейджърите, о боже! За тях е наистина трудно, защото всички възрастни им казват, че идва краят на света. Свикват с идеята, че може да бъдат застреляни в училище. Мислят за Доналд Тръмп като за президент на САЩ. Според мен общото им усещане е, че на възрастните изобщо не им е пукало за тях. Няма за какво да ни уважават. Не знам дали към този момент изобщо вярват, че могат да се справят по-добре от нас. Но при всички случаи не смятат, че ние сме се потрудили достатъчно.

Нямам представа доколко е лесно или трудно да си млад човек днес. Те имат смартфони, което прави живота им далеч, далеч по-труден. Никак не им е лесно да открият кохерентност, свързаност, докато една цяла индустрия за трилиони долари се опитва да ги контролира през дисплея на телефона. Но те правят най-доброто, на което са способни. Още имам надежда за тях.

Влязохме ли вече в борба за надмощие между човека и технологиите? Кой задава дневния ред? Ще успеят ли хората да победят?

Нито хората, нито технологиите диктуват играта. Пазарните правила управляват процеса. Всичко и всеки друг е само фураж за мелачката на капитализма. Ако ние, хората, и нашите машини изберем ценностната система на капитализма за отправна точка на живота, който искаме да водим, тогава машините със сигурност скоро ще се превърнат в наши господари. Дигиталните машини са по-добри в това да извличат стойност от хората, отколкото хората да извличат стойност от машините.

В една от последните ви публикации в сайта medium.com казвате, че супер богатите планират да ни изоставят в случай на глобална катастрофа. Те по-информирани ли са от нас или просто са по-параноични?

Те просто разполагат с достатъчно пари, за да хеджират по най-добрия начин. Да кажем, че сте милиардер и вярвате, че съществува 10% вероятност светът да свърши в рамките на вашия живот. Тогава може спокойно да инвестирате 10% от парите си в тази вероятност. Така че, когато един богаташ вложи един милиард долара в бомбоубежище, за нас това са ужасно много пари. А за него само 10% от състоянието му. Хеджиране.

Дали капитализмът ще продължи да бъде доминираща идеология през XXI век? В последната ви книга „Не хвърляйте камъни по автобуса на Гугъл“ развивате някои интересни теории за естеството на растежа при капитализма.

Не знам дали е доминиращата идеология. Смятам, че е заложена в самата среда, която ни заобикаля, в пейзажа. Хората всъщност не разбират капитализма. Те само приемат, че съществуват определени правила за правене на пари, подобно на идеята, че компаниите трябва да растат, за да оцелеят. Това разбиране е продукт на един определен вид капитализъм – система, която фаворизира кредиторите и онези, които вече са богати, но това не е единственият начин за правене на бизнес или за стремеж към просперитет. 

Интернет все повече се използва като политически инструмент. Това, което сега наричаме „фалшиви новини“, през XX век наричахме пропаганда. Кой печели битката на виртуалното бойно поле?

В момента печелят диктаторите. Те обичат хората да са объркани. Харесва им паметта на хората да не работи добре. Искат да вярваме във фалшиви митове за миналото и в конспиративни теории. Харесва им да държат хората в състояние на дигифрения. Вероятно четат книгата ми.

Над какво работите в момента?

В момента разработвам един подкаст, който се казва „Отборът на хората“. Всеки, който се интересува може да ни слуша на http://teamhuman.fm както и през всяко друго приложение за подкаст, което използвате. Също така завършвам един манифест, който също се казва „Отборът на хората“. Всъщност това е продължение на „Шок от настоящето“, което казва на хората как да си възвърнат човечността.

„Шок от настоящето“ е вашата втора книга, която излиза на български език. Почти се превърна в традиция да питаме нашите автори какво знаят за България?

Честно казано, не знам много за България. Познавах две жени от България, които бяха сред най-умните хора, които някога съм срещал. Заради тях бих посетил страната. Също така, моето семейство е родом от Галац в Румъния, не далеч от България. Навремето са ни изгонили оттам, но ми се иска да го посетя някой ден.