Разказ от Микеле Понте
Превод от италиански: Диана Николова
Възрастната жена сподели на внука си, че няма търпение да вкара в леглото си мъжа от отсрещната страна на улицата. Шокираният внук започна на трополи с пръсти по волана на колата, за да се изолира от света, докато баба му се зае да му обяснява основните принципи на свалките за хора на нейната възраст:
- Правило номер едно – опитваш се да плюеш колкото се може по-малко и си държиш зъбната протеза добре закрепена,
- Правило номер две – избягваш на всяка цена каквито и да било разговори за бъдещето,
- Правило номер три – казваш колко са сладки внуците, само ако наистина са сладки.
За останалото трябва да се говори със сексуални намеци, обясняваше баба му, също както правят младите в днешно време. И на шега, защото без шеги не се живее дълго, а шегите и преди, и сега са си почти същите. Капка вода на ципа на панталона може да е повод за коментар: „О, ти вече си влажен!“ и т.н.
Внукът се опитваше по всякакъв начин да се съсредоточи върху карането, върху светлините на светофарите, върху пешеходците, които пресичат без да има зебра, но след известно време се наложи да спре, за да си поеме дълбоко дъх.
- Бабо, моля ти се, нека да сменим темата.
- Чудесно, - каза баба му – смяната на темата е от изключителна важност.
Обясни му, че на определена възраст на човек много бързо му доскучава и след като сте поговорили около една минута за времето и за кучето на съседа трябва много бързо да се премине към нещо друго.
- Изключително важно! – повтори.
От друга страна, когато си с другите баби, може да си прекарате цял ден в приказки колко е хубав задника на онзи младеж в края на улицата, но когато си с мъж, не трябва да рискуваш да му станеш досадна. То на тази възраст и без това трудно се намират мъже, които още ги бива за онази работа и жените се редят на опашка за тях, даже на дълги опашки като се има предвид, че жените най-често надживяват мъжете си. Само нещо малко да объркаш и забрави - веднага някоя друга ще довтаса на вратата му.
- Бабо, - внукът вече изгуби търпение – не може ли да ми разкажеш как едно време си работила на полето или нещо подобно?
- Нека първо да довърша, момчето ми. Вие, младите, все бързате.
Баба му започна да обяснява, че няма смисъл от вечеря на свещи. В края на краищата, вечер може да сте уморени, без енергия. Далеч по-добре било да го поканиш на неофициален обяд на място, пълно с хора, които не могат да си представят двама старци, които са готови да се размажат от секс като пубертети на първа среща. Тогава около вас сякаш се образува някаква особена аура и именно това, че никой не си представя или не смее да си представи това, което ще се случи в следващия един час, още повече ви възбужда.
- Бабо, относно...
- Мълчи сега, тези неща ще ти потрябват за в бъдеще.
Бабата му разказа как малко преди да си тръгнете от ресторанта се налага да свършиш още нещо малко, но много важно: след като си се уверила, че мъжът още става за такива работи (обикновено е достатъчно да го огледаш добре в тяло), трябва да го попиташ дали има сърдечни проблеми. Ако отговорът е отрицателен, по някаква причина трябва да го накараш да стане от масата за малко и да му пуснеш едно хапче „Виагра“ в чашата.
- Свърши ли, бабо?
- Не, но се развълнувах. Помогни ми да сляза, отивам да се пробвам с мъжа от другата страна на улицата.