Здравей, Майкъл, твоята книга „Записки на квантовия астролог“ излиза през 2017 година във Великобритания, а сега предстои да направи своя дебют пред българските читатели. Очакваше ли книгата ти да има толкова продължителен успех?

Не знаех какво да очаквам, защото вече бях написал цялата книга преди да кажа на някого. В началото просто се надявах да се хареса на няколко читатели. Изобщо не съм се осмелявал да мисля, че може да има дълъг живот. Но съм изключително щастлив, че книгата продължава да открива нови читатели, защото тя е най-любимата ми от всички, които съм написал (вероятно защото ѝ посветих цялото си свободно време и внимание много години наред).

Кога за първи път попадна на името Джироламо Кардано и неговите произведения?

Докато правех проучвания за книгата ми „Тайната анархия в науката“ търсех истории за това как се случва науката (не как учените ви казват, че се случва – това е нещо напълно различно!). Тогава попаднах на изказването на Джироламо в собствената му автобиография, че някои от откритията му са му били предадени от духовни същества, които го посещавали нощем. Стори ми се много интригуващо и ме накара да се задълбоча повече в познанията си върху този странен човек …и така се роди моето обсебване!

Да бъдеш учен през шестнадесети век в Италия и да си учен в днешно време са две много различни преживявания. Мислиш ли, че би могъл да оцелееш през предизвикателствата, с които е трябвало да се справи Кардано?

Не! Струва ми се, че щях да избера друг начин да си изкарвам прехраната. Ако цялата професионална общност е изправена срещу мен и много хора се опитват да саботират работата ми, със сигурност щях да се откажа. Също така смятам, че нямаше да съм достатъчно смел (или наивен?) да пиша книги, които разкриват лошите практики на колегите ми, така че вероятно нямаше принципно да се поставя в позицията на Кардано. За наш късмет Кардано е бил достатъчно устойчив, за да премине през всички предизвикателства. Определено не се е опитвал да се нагажда според обстоятелствата – за добро или зло, на мен това не ми се удава!

Ако гледаме само заглавието на книгата, хората биха си помислили, че става дума за астрология. Каква е била ролята на астрологията в академичния контекст на Ренесансова Европа?

Не става дума за астрология, освен дотолкова, доколкото Кардано си е изкарвал хляба в някои периоди от живота си от нея. Но трябва да се отбележи, че астрологията е била много уважавана наука в Ренесансова Европа. Крале и принцове са търсили мнението на астролозите, когато се налагало да вземат важни решения по много подобен начин, както мненията на днешните икономисти (и определено както астролозите тогава, те също успяват да минат между капките със също толкова много грешни прогнози). Дори папите и кардиналите са считали астрологията за полезно учение. В крайна сметка Бог управлява небесата и изглеждало невъзможно Неговите планове да не са написани на небето, за да можем ние да ги разчетем.

Предвид това, че Кардано е бил известен най-вече като лекар, мислил ли си как би подходил той към пандемията от корона вирус, през която всички преминахме?

Струва ми се, че той щеше да се справи добре в подобна ситуация. Всъщност той добива репутацията си на добър лекар с предписване на леки и обосновани промени в начина на живот. Няма нищо грандиозно, просто е разбирал, че съвсем малки промени, като например да смениш пълнежа на възглавницата си или да прекараш малко време далеч от града, налегнат от чума, могат да имат значителни резултати. Моето усещане е, че Кардано щеше да подкрепи изолацията като средство за предпазване от Ковид 19, например …но няма как да знаем, разбира се.

Случиха ли се някакви важни открития в областта на квантовата физика от публикуването на книгата насам? Ако трябваше да я напишеш днес, би ли променил нещо от съдържанието, свързано с квантовата теория?

Добър въпрос, но ме накара да се разсмея! В квантовата физика не е имало почти никакви важни нови открития през последните 100 години. Мисля, че няма нужда да актуализирам съдържанието: всички все още спорят какво означава всичко без да имат нови доказателства, които да подкрепят твърденията им.

Продължаваш ли да си говориш наум с Кардано или това приключи с написването на книгата?

Най-добрият начин, по който мога да го опиша е да кажа, че все още поддържаме връзка. Следващата книга, която написах след тази беше опит да обобщя колко много математиката, която изучаваме в училище е допринесла за човешката цивилизация и ми се струва, че това беше идея, която дойде именно от Кардано. Докато я пишех имах усещането, че той наднича през рамото ми. Все още имам напълно налудничавото усещане, че двамата с него имаме някаква странна връзка през вековете.

Трудно е да се определи жанра на „Записки на квантовия астролог“, но наистина се възхищавам от свободата, която си си дал в процеса на писане, защото се е получил един много увлекателен и приковаващ разказ. Лесно ли беше да се прескача от фикцията към реалността?

Беше особено трудно да разбереш къде да теглиш чертата, а понякога дори не знаех кое е измислица и кое реалност. Както читателите сами ще разберат, аз съм брутално откровен като казвам, че в някои отношения не съм надежден разказвач! Продължих да пиша, защото усещах като спешна задача да разкажа историята на Джироламо, даже бих казал обсебваща задача, въпреки, че не винаги аз контролирах крайния резултат.

Над какво работиш в момента?

В момента пиша нова книга с работно заглавие „Бъди тук сега“, която е възхвала на човешките същества. Книгата е много лична, породена от един трагичен епизод от семейния ми живот. Надеждата ми е, че тя ще даде на всички нас едно позитивно чувство за това кои сме ние. Голяма част от съвременния дискурс твърди, че хората са бич за планетата, че сме ужасни един към друг и представляваме напълно незначително явление в историята на живота на Земята. А истината от обективна и научна гледна точка е съвсем различна. Ние всъщност сме най-интересното нещо във Вселената и всяко човешко същество има потенциала да осъзнае своята космическа значимост по начин, по който нито едно друго животно на планетата не би могло. Моето мнение е, че трябва да започнем да виждаме себе си в по-положителна светлина. Иска ми се да си даваме повече кураж, а не да се самобичуваме. Надявам се и вярвам, че това би направило истинска радост преживяването да бъдеш човек. Накратко, искам да започна революция, научно обоснована, в която хората да виждат себе си и един друг като най-доброто нещо, което някога се е случило във Вселената.